Ние и екстремните спортове
Иво Кисяков:
"България предлага разнообразни възможности за развитие на алтернативен туризъм"
Иво Кисяков, рафтинг инструкор в сдружение "Клуб Приключенска мрежа", в интервю за TouristMedia.
Разкажете ни малко повече за сдружение "Клуб Приключенска мрежа" от кога съществува и каква е основната му цел?
Клуб "Приключенска мрежа" е сдружение с нестопанска цел, основано през 2001 г. от група млади ентусиасти, запалени по екстемните спортове и по дивата природа на България. Мисията на организацията е да популяризира активния отдих сред природата, екстремните спортове и България като желана дестинация. Освен това целта на клуб "Приключенска мрежа" е да организира и участва в акции, подкрепящи устойчивото развитие и опазването на околната среда.
Предлагате разнообразни възможности за екстремни спортове. Кой от всички е най-предпочитан?
Най-предпочитан от екстремните спортове, разбира се, е рафтингът. Той е лесно достъпен и не е нужно човек да има някаква специална подготовка, за да дойде и да се пусне по реката, единственото, което е необходимо, е желанието.
С какви проблеми се сблъсква най-често сдружението?
Основните проблеми на клуб "Приключенска мрежа" са свързани с липсата на подкрепа от общините и държавата. Липсата на спонсорство също е проблем, защото е нетрадиционен начин да помогнеш и хората гледат на него с недоверие.
От колко време се занимавате с рафтинг и как се случи така, че станахте инструктор?
В началото на 2008 г. се сформираше мъжки и женски отбор по рафтинг. Емилия Бегунова, която е управител на клуб "Приключенска мрежа", ми предложи да участвам.Това беше предизвикателство за мен, особено като се има предвид, че преди това се бях спускал по река Струма само веднъж.
С голямо желание в началото на февруари 2008 г. започнахме тренировки на Панчарево. При всяка удобна възможност пътувахме до реката, за да се запознаем с бързеите и да придобием воден опит. С всички обучаващи се в лодката имаше само един опитен инструктор - Веселин Пауновски, всички останали бяхме просто начинаещи, но с голямо желание.
В края на април 2008 г. се организираше петдневен курс за рафтинг инструктури на река Тара в Босна и Херцеговина с главен инструктор Александър Пастир. Той организира и последното световно първенство, което се проведе в Баня Лука. Две момчета и две момичета, съответно от мъжкия и женския отбор, заминахме в Босна и Херцеговина, за да се обучаваме на основните техники в рафтинга. След завръщането започнах да се изявявам и като инструктор водач. От тогава всяка година участваме в подобни курсове, за да повишаваме нивото на българския рафтинг.
Клуб "Приключенска мрежа" успя да спомогне за провеждането на два такива курса и в България на река Струма в Кресненското дефиле.
Какви са хората, които идват при вас?
При нас идват всякакви хора - пълни с желание да изживеят нещо ново, различно и вълнуващо. Разбира се, някои са по-отворени към екстремното, а други поглеждат с недоверие и съмнение. Често това са хора, доведени от свои приятели да се забавляват заедно. Но всеки човек е различен, тук вече се намесваме ние - инструктурите, като се опитваме да предадем нашето спокойствие, знание и опит дори и за малкото време, с което сме заедно с хората в лодката.
Скъпо удоволствие ли са екстремните спортове? Могат ли българите да си го позволят?
Екстремните спортове са преди всичко усещане, начин на живот. Тук идва въпросът дали искаш да живееш така или не. За един средностатистически българин не е проблем да дойде един път в годината на рафтинг, така си обяснявам факта, че има толкова много желаещи.
Ако трябва да отговоря само с една дума, бих казал - да, скъпо удоволствие са. Но за хората, които са заредени с екстремна енергия, парите не са от такова значение, защото самото изживяване предизвиква хората да надскачат собствените си възможности.
Има доста хора в България, които се занимават с екстремни спортове, независимо дали става въпрос за сноуборд, ски, кайт сърф, колела, каяци или рафтинг. Затова според мен ако човек е зареден веднъж с екстремната емоция, дори и с по-малки възможности намира начин да си го позволи.
Имате ли чуждестранни клиенти?
Имаме множество чуждестранни клиенти - от Индия, Англия, Ливан, Сирия, Канада, САЩ, Германия, Франция, Гърция, Русия, Израел и други.
Каква е разликата между българските и чуждестранните ентусиасти?
Няма много голяма разлика, с изключение на това, че чуждестранните ентусиасти искат да разберат нещо повече за България и да усетят българския дух. Като цяло и българите, и чужденците искат да знаят какво ни кара да се занимаваме с екстремното и кое е това нещо, което ни подтиква да бъдем на тези места.
Сътрудничите ли си с български общини или регионални туристически асоциации, така че да развивате и предлагате общ туристически продукт?
Опитваме се. Но става трудно, защото няма достатъчно интерес от тяхна страна.
Има ли накъде да се развива алтернативният туризъм в България и кои са основните пречки?
Със сигурност има на къде,защото България предлага разнообразни възможности. Чудесен пример мога да дам с рафтинга, който се практикува на Кресненското дефиле - това го прави уникално място. Но очакваме повече заинтересованост и загриженост от месните власти за развитието и популяризирането на алтернативния туризъм в страната.
Цялото интервю можете да видите на: svejo.net/story/tourism/742527-bulgariq-strana-na-ekstremnite-sportove-#comments
"България предлага разнообразни възможности за развитие на алтернативен туризъм"
Иво Кисяков, рафтинг инструкор в сдружение "Клуб Приключенска мрежа", в интервю за TouristMedia.
Разкажете ни малко повече за сдружение "Клуб Приключенска мрежа" от кога съществува и каква е основната му цел?
Клуб "Приключенска мрежа" е сдружение с нестопанска цел, основано през 2001 г. от група млади ентусиасти, запалени по екстемните спортове и по дивата природа на България. Мисията на организацията е да популяризира активния отдих сред природата, екстремните спортове и България като желана дестинация. Освен това целта на клуб "Приключенска мрежа" е да организира и участва в акции, подкрепящи устойчивото развитие и опазването на околната среда.
Предлагате разнообразни възможности за екстремни спортове. Кой от всички е най-предпочитан?
Най-предпочитан от екстремните спортове, разбира се, е рафтингът. Той е лесно достъпен и не е нужно човек да има някаква специална подготовка, за да дойде и да се пусне по реката, единственото, което е необходимо, е желанието.
С какви проблеми се сблъсква най-често сдружението?
Основните проблеми на клуб "Приключенска мрежа" са свързани с липсата на подкрепа от общините и държавата. Липсата на спонсорство също е проблем, защото е нетрадиционен начин да помогнеш и хората гледат на него с недоверие.
От колко време се занимавате с рафтинг и как се случи така, че станахте инструктор?
В началото на 2008 г. се сформираше мъжки и женски отбор по рафтинг. Емилия Бегунова, която е управител на клуб "Приключенска мрежа", ми предложи да участвам.Това беше предизвикателство за мен, особено като се има предвид, че преди това се бях спускал по река Струма само веднъж.
С голямо желание в началото на февруари 2008 г. започнахме тренировки на Панчарево. При всяка удобна възможност пътувахме до реката, за да се запознаем с бързеите и да придобием воден опит. С всички обучаващи се в лодката имаше само един опитен инструктор - Веселин Пауновски, всички останали бяхме просто начинаещи, но с голямо желание.
В края на април 2008 г. се организираше петдневен курс за рафтинг инструктури на река Тара в Босна и Херцеговина с главен инструктор Александър Пастир. Той организира и последното световно първенство, което се проведе в Баня Лука. Две момчета и две момичета, съответно от мъжкия и женския отбор, заминахме в Босна и Херцеговина, за да се обучаваме на основните техники в рафтинга. След завръщането започнах да се изявявам и като инструктор водач. От тогава всяка година участваме в подобни курсове, за да повишаваме нивото на българския рафтинг.
Клуб "Приключенска мрежа" успя да спомогне за провеждането на два такива курса и в България на река Струма в Кресненското дефиле.
Какви са хората, които идват при вас?
При нас идват всякакви хора - пълни с желание да изживеят нещо ново, различно и вълнуващо. Разбира се, някои са по-отворени към екстремното, а други поглеждат с недоверие и съмнение. Често това са хора, доведени от свои приятели да се забавляват заедно. Но всеки човек е различен, тук вече се намесваме ние - инструктурите, като се опитваме да предадем нашето спокойствие, знание и опит дори и за малкото време, с което сме заедно с хората в лодката.
Скъпо удоволствие ли са екстремните спортове? Могат ли българите да си го позволят?
Екстремните спортове са преди всичко усещане, начин на живот. Тук идва въпросът дали искаш да живееш така или не. За един средностатистически българин не е проблем да дойде един път в годината на рафтинг, така си обяснявам факта, че има толкова много желаещи.
Ако трябва да отговоря само с една дума, бих казал - да, скъпо удоволствие са. Но за хората, които са заредени с екстремна енергия, парите не са от такова значение, защото самото изживяване предизвиква хората да надскачат собствените си възможности.
Има доста хора в България, които се занимават с екстремни спортове, независимо дали става въпрос за сноуборд, ски, кайт сърф, колела, каяци или рафтинг. Затова според мен ако човек е зареден веднъж с екстремната емоция, дори и с по-малки възможности намира начин да си го позволи.
Имате ли чуждестранни клиенти?
Имаме множество чуждестранни клиенти - от Индия, Англия, Ливан, Сирия, Канада, САЩ, Германия, Франция, Гърция, Русия, Израел и други.
Каква е разликата между българските и чуждестранните ентусиасти?
Няма много голяма разлика, с изключение на това, че чуждестранните ентусиасти искат да разберат нещо повече за България и да усетят българския дух. Като цяло и българите, и чужденците искат да знаят какво ни кара да се занимаваме с екстремното и кое е това нещо, което ни подтиква да бъдем на тези места.
Сътрудничите ли си с български общини или регионални туристически асоциации, така че да развивате и предлагате общ туристически продукт?
Опитваме се. Но става трудно, защото няма достатъчно интерес от тяхна страна.
Има ли накъде да се развива алтернативният туризъм в България и кои са основните пречки?
Със сигурност има на къде,защото България предлага разнообразни възможности. Чудесен пример мога да дам с рафтинга, който се практикува на Кресненското дефиле - това го прави уникално място. Но очакваме повече заинтересованост и загриженост от месните власти за развитието и популяризирането на алтернативния туризъм в страната.
Цялото интервю можете да видите на: svejo.net/story/tourism/742527-bulgariq-strana-na-ekstremnite-sportove-#comments